Често истината за продуктите, които слагаме в устата си, е шокираща. Голяма част от  производството на жито, месо, мляко и яйца, зеленчуци и плодове в света се контролира от няколко корпорации, поставящи печалбата над здравето на потребителите, над успеха на дребните фермери и над безопасността на работниците и природата. Пилетата са огромни, котлетите имат съвършена форма, зърнените култури са устойчиви на вредители, а доматите са като от картинка. Но с това идват и свръхтеглото, опасните бактерии E.coli и болести сред милиони хора по света.

На територията на България има пет различни климатични области, което е предпоставка за развитието на много разнообразни култури. Благоприятни условия за развитието на зърнопроизводство, лозарство и овощарство има в Дунавската равнина, Предбалкана, Западна и Средна Стара планина, както и Същинска Средна гора, където климатът е умерено континентален.

В областите с преходно континентален климат – като Тракийската низина, долините на Струма и Места и др. – са подходящи за светло- и топлолюбиви култури като тютюн, мак, анасон, мента, лавандула, ориз и зеленчуци. Както и в предходната зона и тук можем да отглеждаме овощни насаждения и зърнени култури.

Макар и да не сме средиземноморска страна, Източните Родопи и Сакаро-Странджанската област са подходящи за грозде, черници и памук, както и тютюн. Континентално-средиземноморският климат е подходящ и за развиването на бубарство.

По Черноморието, най-вече около линията Провадия-Айтос, имаме всички условия за производството на технически култури (слънчоглед, памук, захарно цвекло), всички видове зърнени култури, както и грозде, плодове и зеленчуци.

Планинските ни области са подходящи за отглеждане на картофи и ръж, както и за развитие на животновъдство.

Това е земята на България. При тези прекрасни условия, населението е създало силна традиционна кухня. У нас широко използвани са сурови и консервирани зеленчуци. Характерна е употребата на множество тестени печива като баница, тутманик, тиквеник, мекица, катма и др. Списъкът с ястия – или манджи, както мнозина ги наричаме – е огромен и е трудно да отличим само няколко от тях. Все пак кавърмата по радомирски, чушките бюрек, мусаката – разпространена в различни разновидности и в съседните на нас страни – са емблематични за България. А шопската, овчарската и воденичарската салати събират в себе си най-доброто от зеленчуковите култури в страната.

Въпросът пред управниците ни е следният – да угодим на едрия капитал и да продължим политиката на затъване в зависимости или да изработим национална политика по отношение на земята, да въведем механизми, които да я защитят от спекуланти и да гарантират развитието на устойчиво земеделие в нашата китна родина.

Коментари във Facebook

коментара