Американски учени направиха тревожно откритие. Отглеждането на зърнени култури в прериите от края на XIX век насам е довело до рязко намаляване на бактериите в почвата. Учените все още не знаят какво значи това и къде се намира точката на пречупване за този изненадващ екологичен проблем. Няма и информация от другите части на света.

Екип от университета в Колорадо, използвайки технологии за генетичен анализ, е доказал, че селското стопанство драстично променя биологията на почвите. Едно е ясно, бактериите са основен фактор за разликата в продуктивността на почвите.

Данните от САЩ пораждат тревога сред учените от университета Уитуотърсранд в Южна Африка. Те се опасяват, че човечеството повтаря грешките на минали цивилизации – свръхизползване на земята, докато тя не загуби своята плодородност до необратима степен, пише Амброуз Еванс-Причард в The Тelegraph.

Ерозията на почвеното плодородие е прикрита от „супата от хранителни вещества“, които изливаме върху обработваемите земи, даващи ни фалшиво чувство за сигурност. На практика всяка година се унищожават 70% от най-горния почвен слой.

Химикалите могат да запазват реколтата висока за известно време, но нарушавайки все по-силно сложната екологията на почвите. Добивите вече са паднали с 8% в Африка като цяло, показва анализът на южноафриканските учени.

А в същото време се очаква населението на света да нарасне с над една четвърт, до девет милиарда в средата на века. При това употребата на животински протеини в най-многолюдните нации расте бързо. А за производството на 1 кг. месо са необходими от 4 до 8 кг. зърно.

Сериозен проблем е и обезлесяването, което оставя почвите открити за климатичните влияния и намалява запасите от сладка вода.

Уроците от историята са недвусмислени. Скандинавските заселници на Исландия успяват да превърнат частично покрития с гори остров в нещо близко до замръзнала пустиня след Xвек. Хиляда години по-късно последствията от обезлесяването все още не са преодолени.

Учените прогнозират глобална продоволствена криза в рамките на първата половина на XXIвек.

Според редица анализи Шумерската цивилизация, първият пионер в отглеждането на зърнени култури край Тигър и Ефрат, почти сигурно е разрушена от ерозията на почвата и изсичането на горите в региона, за което се говори и в епоса за Гилгамеш.

Историята обикновено е една и съща, независимо дали става въпрос за майте в Централна Америка, империята на Ангкор в Азия или Исландия, разказва Джаред Даймънд в книгата си „Колапс“.

Обществото приема краткосрочните ползи като даденост и не обръща внимание на дългосрочните последствия, докато те станат необратими.

Конвенцията на ООН за борба с опустиняването прогнозира, че търсенето на храни в глобален мащаб ще нарасне с 50% до 2030 г. Разрушителните процеси на човешкото влияние върху почвите обаче ще доведат до спад на добивите с 12% през следващите 25 години.

В ООН настояват за постигане на глобално споразумение за ограничаване на ерозията на почвите. Все още негативните процеси могат да бъдат спрени, но с цената на инвестиции, работа и политическа воля, каквато в момента липсва.

Глобалните запаси от зърно нараснаха с 13% от 2008 г. насам, когато цените на пшеницата се утроиха, оставайки на достатъчно високи нива, за да доведат до Арабската пролет. Въпреки това запасите могат да задоволят търсенето за едва 69 дни, спряно средно 107 дни през последните две десетилетия на XX век.

Цените на храните също не са се върнали към предишните нива. Индексът на цените на храните на ООН е нараснал със 105% през последното десетилетие.

Уплашени от глобалното затопляне, финансовите сътресения и икономическите проблеми ние не виждаме как унищожаваме земята, която ни храни.

Източник: darikfinance.bg

Коментари във Facebook

коментара