Онзи ден в парка подавам поредната листовка за земята на България на една възрастна жена. При което тя любопитно пита:
– Това за какво е?
– Това е за земята на България – отвръщам ѝ.
– Ама какво за нея…?
– За всичко, каквото се случва и за това да се продава или не…
– Ама какво по-точно – да се продава или не?
– Ама разбира се да не се продава…
Не можах дори да довърша като видях как потекоха сълзите от очите на милата старица. Силно развълнувана започна да нарежда:
– Точно така, чедо, точно така трябва, тя ни е едничка… Благодаря ви, не се отказвайте, моля ви и да се уморите, не се отказвайте, само вие ни останахте…
В този момент я прегърнах и започнах да я галя по главата, като я зауспокоявах с думите:
– Разбира се, че няма да се откажем! Нещата ще се оправят, ще видиш, всичко ще се нареди.
Елза
Ето такава листовка е предизвикала емоционалния диалог: https://drive.google.com/
Няма коментари към "За земята и сълзите – една истинска история"